Поезия

[fred]

Мастурбации I
Пламен Антов
/малко е дълго, ама какво не може да се редактира пък туко така/

Ще я срещна във влака случайно.
Като кукла изящна, красива.
минижупът й нищо не скрива,
а в очите й - смущаваща тайна.

Тя бедра ще кръстоса насреща,
ще извади цигарата бяла.
Аз ще драсна кибрит, ще запаля,
ще попитам невинно за нещо.

Ще призная - уж някак случайно -
че поет съм, че пишат за мене.
Тя ще каже „О, да...“ и смутено
ще потрепнат бедрата безкрайни.

А когато на малката гара
слезем двама и седнем в бюфета,
аз ще викна ракия, додето
тя изважда поредната цигара.

И на мръсната масичка дълго
ще седим и ще пием ракия.
Потни старци наоколо пиет
и ни зяпат с очите си кръгли.

Бюфетчията тича уплашен,
панталона си ловко прихванал...
„Ти поет си, а аз съм пияна“ -
тя ще каже след третата чаша.

Тя размахва ръце и се киска,
и разпитва за моите книги.
В миг коляно под масата вдига,
слабините ми ловко притиска.

Ще се вдигнем от масата двама
и прегърнати някак нехайно
ще излезем от тясната стая...
Вън нощта ще е силна, голяма.

И по тихите улички после
ще залитаме в мрака, ще пеем,
към луната ще вием - към нея
ще крещим философски въпроси.

Аз - поет застаряващ, известен,
за когото четат семинари;
тя - момиче с коси-ниагари
и бедра като циганска песен.

А когато градчето се свърши,
ще поемем нагоре в небето.
Двете токчета тънки ще светят
над дървета, прозорци и къщи.

И от нейната бяла цигара
ще се ронят звезди над земята.
Хора спящи в съня ще се мятат,
ще сънуват хтонични пожари.

Ще е тясно дори и небето
за любовния жест на плътта ни.
Ще се гърчим безсрамно пияни.
Господ само ще ни бъде свидетел.

И ще литнат подире ни всички
спящи хора в съня невинен.
Ще сънуват градчето си в синьо
и насън ще се тайно обичат.

[fred]

Не си падам по тоя тип поезия, ма това ми хареса:

Сутрин и вечер

Замир Валиев

Превод от руски: Роман Кисьов

Излизам от къщи,
отивам на работа.
Израствам до размерите на:
автобуса,
улицата,
града,
нацията,
страната…

А вечерта,
връщайки се от работа,
се смалявам до размерите на:
дома,
семейството,
макароните
и четката
за зъби…

[Pinky]

Нещо я забравихте тая тема.

О, фриволна грухталност..
твоите миктурации за мен са
като плърдлени геблеточици
по лъргедна пчела..
и хупшожно ме подрангли с кървавите си
блиндълуърдли че инак ти раздирам
гоберизрастъците със собствените
си блърдлекрунчеони

[old alfist]

Нещо я забравихте тая тема.

О, фриволна грухталност..
твоите миктурации за мен са
като плърдлени геблеточици
по лъргедна пчела..
и хупшожно ме подрангли с кървавите си
блиндълуърдли че инак ти раздирам
гоберизрастъците със собствените
си блърдлекрунчеони

Бахти поезията - я го преведи туй чудо на разбираем език.

[fred]

Бахти поезията - я го преведи туй чудо на разбираем език.

Това е стихче , от книгата " Наръчник на галактическия стопаджия " , става дума за едни извънземни , които пишат стихове , отвратителни според цялата вселена.Позапомнил съм и едно заглавие на поема от там - Ода за малката бучка зелен маджун , която намерих една лятна сутрин под мишницата си ..
Та шеговит начин Пинки да събуди темата

А това от мен

Иван Аяров
И тебе да те има

На Стоянка и Стефан Сливкови

Лодките вдигат бели платна ,
тръгват с попътния вятър .
В мен забушува гласът на вълна ,
зове ме във морския шатър .

Скрих от теб , но ми прости ,
че съм син на игрива вълна ,
укротила страстта на горещия вятър ,
не другаде - тук на брега .

Нима съм виновен ! Еднакво боли ...
Целуни ме преди да отплувам !
Не ме бави , вдигам платна !
Докажи ми , че още те имам !

Остави ми две стъпки
на мокрия пясък ,
да вярвам , че ти си била !
Погали веслата ми нежно ,
щастлив цял живот да греба !
... Да се върна и теб да те има !

[cnaiper]

Една нощ погледнах луната,сетих се за миговете,когато ти ми казваше " Вечер когато не си до мен поглеждам небето в което виждам луната и звездите една неуписуема гледка,а всъщност не виждах нищо друго освен теб " Тогава аз се усмихнах и се сетих за утрините когато с нежен глас ти казвах ... " Погледни през прозореца виж слънцето, и чуй как пеят птичките....красиво е нали ? ... Да,но ти си по прекрасна ти за мен си всичко" ... Но гръм удари в небесата и осъзнах,вече не съм за теб луната нито пък звездите,за теб съм просто далечен спомен от мечтите....

Съжалявам,че не е подредено ... просто ме удари на поезия

[cnaiper]

Wish you were here....
Holding my hand....
Wish you were here kissing my lips...
Wish you were here ...
Doing all that we did together ...

Желая да беше тук...
Да държиш ръката ми...
Желая да си тук да целуваш устните ми...
Желая да си тук...
Да правим всичко онова което правехме заедно...

[cnaiper]

Have I told you yet...
How much you mean to me...
Have I told you yet....
About all the happiness you bring!
Have I told you yet...
That you mean the world to me!
Just in case I haven't....
I want you to know that....
You're the best thing
that's ever happened to me!

I Love You

Казвал ли съм ти ...
Колко много означаваш за мен...
Казвал ли съм ти...
За щастието което носиш...
Казвал ли съм ти...
Ти значиш света за мен...
В случай,че не съм...
Просто искам да знаеш това....
Ти си най-хубавото нещо което се е случвало с мен....

Обичам те...

[fred]

Е добре е, не е лошо и да е преведено, ама какво да се прави пък и те е ударило на поезия
Аз да си продължа с още едно на Иван Аяров


Сама

На Анастасия Тошева

Опряла чело в студеното стъкло,
старица с хладен дъх шепти.
Втренчила очи във белотата,
с бездънен поглед гледа на света.
Май портата изхлопа?!
... Синът ще е!... пъртина прави.
... И защо ли?
Всичко имам тук:
дървата са до мен
за цяла зима,
пълен е долапът с хляб,
бакърите с вода.
... А ти?
Да беше ме извикал вече,
наживях се.
Всичко съм стъкмила във сандъка.
... Чака.
... Децата ли?
Оправят се без мен.
Да беше ме извикал, а?
Засипана от пряспа,
пътната врата мълчи.
Скрипти прогнила бащината къща.
Рисува с ледени пера студът,
а в пепелта на старостта
догаря майчино сърце!

[cnaiper]

готово просто пиша по такова време където най-малко съм се сетил за това

[Ранобудниче]

***


...А някога и с кожата си виждах,
тъй както и с очите си усещах
лицето на безликата си грижа,
цвета на всяко най-безцветно нещо.
Кога, какво ми грабна сетивата?
Каква смърт умъртви света край мене?
И що за мъртвовей ме тъй обвя, та
окамени ми цялата вселена?
Проклех ли някого, или пък мен прокле ме
душманин някой с тежка люта клетва,
та в жив мъртвец превърнах се без време?
Не знам. Но ако в мрака още светва
една звездица, аз я моля трижди:
пак да ми върне оня свят човешки
и радостта - с очите да го виждам,
и тръпката - с ръце да го усещам.
Ако е време пък в света отвъден
да се преселя, нека е красиво.
В смъртта си предпочитам жив да бъда,
отколкото - да съм мъртвец приживе.

Дамян Дамянов

[fred]

Изорви я от килера, както се казва
Ето тука едно две

Птици
Дора Габе

Като залутан звън през теб минавам, свят,
като насън вървя през теб, живот чудесен,
раздавам се като трошици хляб,
изпявам се като най-чиста песен.

Ти като приказка със хиляди очи,
оставяш ми ръцете вечно с празни длани,
а някаква съдба ме гледа и мълчи
и тъй е страшно нейното мълчание.

Завиждам им на птиците, небесните сестри,
за пълните сърца със радости и грижи -
по пътя, начертан връх ясното небе,
редицата им сребърна се ниже...[COLOR="Silver"]

-------------------------------------------------------------------
Старият човек
Гален Ганев

За зло, за добро ли, привършва животът ти земен.
Протягаш ръцете, секунда преди да изчезнеш.
Какво ще те стресне? Викът на удавника в мрака?

Умираш, захапан от гладните щипки на рака.

Сега си това, след което светът ще пребъде.
От млада фиданка превърна те времето в дънер.

Кого ще запомниш? Надявам се, просто човека
от който купуваш лекарство в добрата аптека.

Роден си за здраве. Но кой ли се ражда за болест?
От скука възкръснаха твойте приятели в гроба.

Довиждане, старецо! С тебе ще бъда докрая,
че дълъг е пътят, а мъничка – твоята стая.

[Sunny]

ЛЕКА НОЩ

Пърси Бис Шели

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


Превод: Проф. д-р Симеон Хаджикосев

[Pinky]

Нека живеем, моя Лесбия, и нека обичаме!
За гласовете сърдити на старците
пет пари да не даваме.
Само слънцата умеят да залязват и пак да се раждат:
щом светлината кратка за нас веднъж угасне,
ще трябва да заспим в една безкрайна нощ.

Хиляда пъти дай да те целуна
и после сто, и после пак хиляда...
и още сто, и още дай хиляда.
И после, много хиляди щом станат,
ще ги размесим неброени,
та никой от нас да не ревнува,
че толкоз много са били.


-Гай Валерий Катул

[fred]

Ездачът и нощта
Антон Баев

Тези черни зелени коне...
Тоя тъмен живот, който гази ни!
Да ги стигна поисках — поне
да надникна веднъж зад оградата.
С двете голи ръце се набрах.
После метнах над гривите ласото.
И припаднах от радост и страх
сред калта на червеното пасбище.
Беше сън: те препускат безспир.
Невъзможни. Безумни. И диви.
И лети — и лети като цирк —
мойта алена смърт в тия гриви!
Мой живот, аз съм черен ездач!
Аз съм лудият, който обеси ти!
Чуй как пада вечерният здрач
и целува ме тихо по белега.
Ето, спуска се кървав дъждът,
коленете трептят уморени...
Тоя тъмен живот — тая смърт,
дето рие с копита зелени!